Семейният бизнес продължава с Емма

Oт 1954, фермата Хейуърдс в Дорсет се управлява от три поколения на семейство Фуут. Днес Емма (24) и нейният баща Кристофър (58) заедно, като колеги обработват над 500 акра от комбинирани култури. Ето и историята на Емма за развитието на фермата през годините и нейният ежедневен земеделски живот.

-       Баща ми и аз обработваме над 500 акра обработваема земя, съдържаща 24 говеда и 20 овце за паша на тревните площи. Размерите на полето варират от 6 до 80 акра, и ротацията включва зимна пшеница, зимен и пролетен ечемик, маслодайна рапица и зимен овес.

Нейните баба и дядо били първите собственици на фермата Хейуърдс. Те купили две полета през 1954, на които построили бунгало и хамбар. С времето  купили и съседни ниви, за да увеличат площта до 430 акра. На едно от полетата имало стар хамбар и къщичка, която се наричала къщата Хейуърдс и затова кръстили фермата Хейуърдс.

-       Започнали през 1954г. с крави в малка доилня, преди да построят по-голяма през 1958г. и да увеличат броя на кравите в плантацията. Те отглеждали царевица и имали магазин и сушилня, построена през 1965г. Семейството също така купило 100 овце. През 1972г. продали млекодайните крави и оборудването и преминали към говеда.

-       През 1974г., купили 98 акра от съседната земя. През 80те баща ми и родителите му,  намалили броя на овцете до 40. Те купили 600 агнета и ги угоявали с стръкова ряпа. До 1996г. те започнаха да отглеждат и маслодайна рапица, заради което трябвало да спрат да отглеждат стърнищна ряпа, тъй като се сливала с брасиката.

Когато я попитахме какво е научила  от баща си и родителите му, растейки в плантацията, отговорът беше ясен:

“Трябва да работиш заедно с времето и повечето неща се учат с опита.“

Баба и дядо и баща ми, го караха по-трудно, вдигайки тор и по 50-килограмови торби със семена всекидневно, докато днес имаме машина за товарене на до 600-килограмови торби с една проста операция. Сега няма толкова много ръчна работа и това прави живота тук по-лесен от преди.

-       В нашето стопанство работим с уредите на Kverneland през последните 40 години. Имали сме плугове, култиватори, сеялки, а най-новото ни попълнение е торачка. Толкова сме доволни от тази машина. И следпродажбеното обслужване и техниците са несравними. Не мисля, че много компании биха излезли на национални празници.

Развитието в земеделието носи ефективност, но и забавление

Днес Емма, Крис и останалата част от семейство Фуут работят в тясно сътрудничество, за да може нещата да вървят гладко. Но разбира се, че имат своите предимства и недостатъци:

-       Да работим заедно може да бъде предизвикателство, въпреки че през повечето време се съгласяваме един с друг и се разбираме много добре. Хубаво е да имаш възможността да свършиш добра, здрава работа, а после и гъвкавостта да се прибереш право у дома, само на крачки от работното  място.

-       Любимото ми занимание в стопанството е слагането на тор. Знам колко точна е машината и е удоволствие да използваш нещо, което знаеш, че е правилно и прави живота по-лесен. Изваждането на царевицата също е едно от любимите ми занимания, тъй както обичам да внасям реколтата, да се наслаждавам на гледките и да се възползвам от дългите късни светли вечери.

-       Селското стопанство идва заедно със скокове и граници с нова технология, с по-нови машини, като торачките например. Това помогна на нашия бизнес да спести пари с точно торене. Наскоро инвестирахме и в автоматично изключване и нивелираща щанга, което е страхотно. С нетърпение очакваме новите технологии, които носи бъдещето.

Най-хубавият спомен за баща ти?

-       Един от любимите ми спомени, работейки с него, трябва да е, когато си мислеше, че не мога да върна ремаркето в нашата малка яма. Опитвах  и опитвах да го направя правилно- сега го правя без дори да спирам. Когато някой ми каже, особено баща ми, че не мога да направя нещо, ме прави още по-устремена да докажа, че мога.

Жена фермер

Да бъдеш 24-годишна жена фермер е рядкост и може да бъде предизвикателство, но Емма е оптимистична спрямо бъдещето.

-       Понякога е предизвикателство и малко смущаващо на срещи, на които съм единствената жена. Но с подкрепата на силни жени като президентът на Националния земеделски съюз- Минет Батери и нейното влияние, мисля че постепенно се движим напред.  Да се надяваме, че повече жени ще навлязат в земеделието като професия. Обичам работата си и я намирам за наистина възнаграждаваща. Понякога, когато ме попитат какво правя, хората може да кажат: „Добре, ти не приличаш на фермер“. Намирам го за малко дразнещо, тъй като не мисля, че е от значение начина, по който изглеждаш или какъв е полът ти. Ако можеш да го правиш- тогава защо не?

-       Обожавам свободата  да бъдеш земеделски производител. Наслаждаваш се на това да си навън на свежия въздух, с невероятни гледки, гледайки как пейзажа се променя през сезоните. Наистина е възнаграждаваща професия и начин на живот.